„— Коя си ти? — овладя гласните си струни от втория опит Радослав, докато невероятното момиче сръчно стапяше мускулната му треска.
— Змеица, разбира се — след кратък размисъл отговори девойката, а тонът й издаваше възмущение от подобна недосетливост. — Какво друго! Вярно, мелез съм, ала те мислех за по-умен.
— Змей-мелез…
— Баща ми е от Долната земя, а Майка ми — Царска дъщеря, заточена в манастир — с гордост и капка негодувание уточни момичето. — И съм им единствена…“

Невероятно, красиво, прекрасно, вдъхновено… Може би това съвсем не са подходящи думи за започване на една рецензия и особено на такава стойностна книга, но така именно се получава, когато все не намираш време да прочетеш книгата, която се намира буквално „под носа ти“ вкъщи от половин година насам и която се оказва едно от най-стойностните неща, които някога си чел. Дори и думите „Абе айде прочети я книгата най-сетне, все казваш, че нямаш време, колко са 90 странички!“ не помогнаха… до вчера.

Принципно всеки читател разбира и осъзнава прочетеното по различен начин. И дори да сме се учили, че пишейки рецензия, човек не бива да изразява собствено мнение, аз не мога да не споделя какво направи с мен тази книжка. Истината е, че тя се докосна до най-дълбоките и най-ценни чувства, които някога бях изпитвала.

Първо успя да ми припомни всички вълнуващи пътешествия из приказките от детството ми, но не какви да са приказки, а българските. История за змейове, живели заедно с хората, истории за магия и за истински човешки същества, смели и благородни, не като днешните човеци…

А когато смелостта, красотата и състраданието изчезнали от света на хората, с тях си отишли всички магични създания, дракони, таласъми, самодиви, колобри.

А през 1996 г. един човек пробудил драконче на Земята.

После потеглихме към реалността. Съвремието и миналото се оплетоха в един толкова сложен възел от противоречия, че вече не е ясно кое е истина и кое лъжа. Започнах да се замислям дали пък написаното в академичните книги по история, които само студентите като мен четат като им се наложи, не съдържа огромна доза лъжи с цел да забравим древността и величието на нашия, български народ.

„… И как избирате най-достойните? Чакай, нека позная!… Пращате ги да вършат юначества, нали? Да надхитрят самовила или заловят някой много зъл разбойник-таласъм? Не, навярно е да изцерят от девет години болно дете… а може би да отключат клят кладенец?…“

Но не така избираме днес „най-достойните“ управляващи, както предполага момичето-змеица Верена. Може би трябва да се замислим за това дали демокрацията не е просто „… когато сто глупака са повече от един умен.“

Същевременно историята на змейската дъщеря и нейния Радослав поведе през дебрите на това много познато и много, ама много силно преживяване, наречено любов…

„— А заранта ще посрещнем изгрева и ще Му възвестим, че оттук насетне си принадлежим. Така правят влюбените у нас, в Долната Земя. Чуй какво бива да кажем, докато Слънцето издига лице над хоризонта… — Верена се изправи. Очите й искряха като сини звезди, когато тя тържествено изрече:
„Небесен Събрате! Пред Огъня на Живота, с който ни Даряваш, Аз, наречена Верена — тук ти казваш своето име — вмъкна бързо девойката, — се Обричаме в Едно! Колкото и да Живеем Отсега, било Миг, било Пълен Век, Желаем от Теб и Ти Заповядваме да ни Дариш със Смърт за Двама, Щом се Нарадваш Достатъчно на Щастието и Любовта ни, които Пламтят като Горещия Ти Взор. Потомците ни ще Ти се Отблагодарят!“
— Това е откъс от змейска сватбена песен — поясни тя на Радослав, който бе замръзнал на едно коляно. — Древните Дракони са се мислели за деца на Слънцето, което всяка заран ражда себе си. Харесва ли ти? Искаш ли да Му го кажеш заедно с мен?“

Само в случай, че си преживял толкова изпепеляваща любов, за която пространство и време нямат значение, само тогава осъзнаваш същността на това понятие, узнаваш, че искаш да прекараш живота си с другия. И тогава вие сте едно цяло, толкова сте силни заедно, че можете да победите всички и да оцелеете и в най-трудните моменти…

Веднъж един човек ми каза, че чрез фантастиката читателите могат да разберат и осъзнаят някои неща, които иначе отказват да приемат в действителността. „Да пробудиш драконче“ сякаш пробужда всеки, готов да приеме света с нови очи и да се замисли за истински важните неща от живота.

Ако желаете да закупите „Да пробудиш драконче“ или друга книга на Човешката библиотека, можете да си ги поръчате направо от раздел „Поръчки“ на сайта на самата Човешка библиотека.

Цветомира Димитрова